Годините ми в самота минават,
с приятели фалшиви и предатели.
Дълбоки рани и болки остават,
и държание грубо на следователи.
За приятелство и топлина жадувам,
за топла дума и добро сърце.
За приятелите си често рискувам,
да стоя с обляно от сълзи лице.
За приятелство истинско аз копнея,
давам всичко без да разбера,
че в честсност и скромност като живея,
ще съм самичка до смъртта.
Околните не ценят добротата,
защото самите те не са добри.
Не могат да проникнат в сърцата,
защото нахалните не са сами.
Те обградени са с другари,
без съвест, възпитание, интелект,
когато съдбата жестоко ги опари,
разбират мъката на самотния човек.
Няма по-лошо нещо от самотата,
тя ни разболява и ни души.
Ех, ако можеш ми отвори душата,
ще видиш колко много ме боли!