Без посока, тъжен скитам. Черна нощ е моя ден. И не спирам да се питам... За мъка ли съм аз роден? Бедно сърце кой те прокле да не видиш щастие? Душата ми е късче лед. Без вина аз виновен бях. Присъда тежка излежах. ЗАВИНАГИ ИЗГУБИХ ЛЮБОВТА. Изгубих дом и свобода, колко мъки преживях. Колко болка аз събрах. Не знам с какво пред бог сгреших. Не знам защо съм още жив. Сега съм сам на този свят, няма връщтане назад. Живях в мрак и самота. Платих аз чуждата вина. Не знам дали ще има някои ден слънце щастие за мен..